В автосервизът, където работя, всеки ден долита гълъб с едно краче.Каца някъде вътре в помещението и търпеливо, без да досажда, чака да го нахраня. Един ден клиент страстен гълъбар ни разказа, че в жилищните блокове, където гълъбите снасят има и мишки. Тези гризачи нападали безпомощните пиленца и ги убивали. Джо явно е извадил късмет и е жертвал “само”единия си крак и част от пръстите на другия.
Погледнах към сивото и проскубано същество на земята. То също ме погледна. В погледа му нямаше отчаяние, безнадеждност или нещо подобно.Защо ли го очаквах от птица? Всичките му по-силни събратя го биеха, прескачаха и избутваха в стремежа си да докопат храната. Той просто не беше достатъчно силен и бърз. Казват, че природата си знае работата и по принципа на: “По-силния-оцелява”, преценява чии гени да продлъжат възпроизводството и кои не. Само, че по тази логика мишката просто е трябвало да го убие. Започнах редовно да прогонвам по-силните му събратя и да го храня с гранули кучешка храна. Необичайно е да, но той си я харесваше. Всъщност точно така го видях за пръв път- кълвеше от гранулите на една от овчарките ни и предизвика веселие сред колегите, как гълъб набива като зло куче. Ядеше настървено и като за последно. Всеки ден идва. Вече не е нито толкова слаб, нито толкова проскубан. Но до като другите гълъби се навират целите в чувала за да достигнат храната, Джо никога не нахалства. Чака с търпеливото достойнство на египетски фараон,някой да го забележи и нахрани. Постепенно с това си поведение, спечели възхищението и привързаността на всички в сервиза.
Сега всеки, който го види му дава храна и така съм спокойна до като ме няма. Наистина, разпознава ме и знае, че до мен може да стои спокойно, храна от чужди хора приема, само като се отдалечат. Все пак е гладен. Научи се да кълве директно от ръката ми, но аз не държа на това. Може утре, до като ме няма да клъвне от неприятелска ръка. По-добре е да си има инстинкт за самосъхранение. Вече не “набива”, а се храни. С достойнство. Хапва точно колкото си му дал и отлита по негови, гълъбови дела. Мисля, че дори го видях с приятелка JТази птица много ме впечатли и си признавам, че я обикнах. Той е просто гълъб, но ми се струва, че знае цената си. Освен това стана много напет и красив, перушината му лъсна, цветовете преливат на слънчева светлина. Всеки ден го чакам да дойде и се притеснявам ако се забави. Той си установи точно време на посещение и сърцето ми се свива, ако го няма. Зимата е особено трудно да си намират храна, все се притеснявам да не го е хванала котка или сгазила кола. Но той идва. С постоянството на швейцарски чиновник. И ще го чакам всеки ден.
