*******
Като пашкули
обвити в телата си
очакваме прераждане
на сетивата си...
на времето...
на мислите...
и си общуваме
със самотата
за да намерим
себе си.
*******
Препускаме през себе си
и стигаме до никъде
защото сме настръхнали
от болката
да не докоснем страховете си.
Кадето и да стъпим
се препъваме в желание,
и няма смисъл
да очакваме спасение,
защото ритъмът
е в телата ни.....
и няма смисъл
да се лъжем ,че сме другите,
защото сме обречени
на себе си.
1 коментар:
Хъмммм доста е философско...Това до като ти мръзнеха краката на Памир ли го измисли? :-))))
Публикуване на коментар